Размисли за пътя към живописта
При цялата ми младежката самоувереност и възможности за избор, сякаш по прищявка на съдбата, на 19 годишна възраст попаднах в Медицинската академия. Станах доктор по дентална медицина, взех и три специалности. В тази професия теорията е фундамент, но заедно с нея трябва да придобиеш практическа сръчност и умения, без които няма да сътвориш красивата усмивка и здравословния комфорт, за който хората идват в кабинета.
Развиваш усет за пространство, форма, композиция, цветни полутонове, естетика, за да придобиеш умението и майсторството под ръцете ти да излизат малки „бисерни бижута“.
Годините отлитаха, забързани, задъхани, изпълнени с труд и професионално удовлетворение. Децата пораснаха, внуците пораснаха …
И тогава постепенно покълна нов порив – към живописта. Въпреки първите неумели щрихи с четката, не ме напускаше усещането, че това е нещо много близко да природата ми. Знаех, че с упорит труд, стига да ми носи удовлетворение, ще постигна нещо по-добро. Работих упорито и резултатите не закъсняха. Техниката е начин за напредък в занаята, но сама по себе си тя не те прави творец.
Убедена съм, че в успеха са вплетени натрупан опит, практически умения и наслагването на генетични заложби. За да продължи развитието си, човек трябва да се стреми към по-пълно себепознание и към обективна оценка на вече постигнатото.
За мен знанието, в най-широкия му смисъл, е движещата сила за духовното развитие. То се трупа с прочетените страници, с попитите емоции от литературните шедьоври, от произведенията на великите композитори, художници, архитекти, режисьори, от изпълнението на неповторимите музиканти, певци и актьори. А емоциите от прякото общуване с интелигентни и забавни хора, както и от срещите с природата с нищо не може да ги замениш. За това и пътешествията са прекрасна възможност за лично опознаване на света.
Изпитвам необходимост от съзидание. Обичам труда и искам резултатите да ми носят удовлетворение. Приемам и търся предизвикателства. Готова съм да се срещна с неизвестното. Живея забързан живот, избирам вихъра му. Искам да науча много, искам да направя много. Продължавах да рисувам, защото усещах, че живописта предоставя неограничени възможности да изразиш мислите, чувствата и настроението си. И сякаш за мен живописта се яви като възможен отговор на детския ми стремеж да пиша толкова бързо, колкото мисля.
Ръката ми се превръща в писец на кардиограф. Започва бавно, плавно, преминава в редуващи се, застигащи се морски вълни, появяват се и изчезват ритми, сменят се и се смесват цветове. Ръката ми се слива с мислите и чувствата и преставам да мисля за техниката, четката, боята, ритъма. Само гледам картината, която сякаш сама изплува от платното, опънато на рамката. После се опомням, вглеждам се в резултата, вкарвам „малко разум и логика“, а платното търпеливо чака завършващия творчески порив, за да се превърне в картина.
Картините се „подреждат“ в цикъл. После той естествено приключва и се хвърлям в ново предизвикателство, в нов похват и изказ, в нови картини.
До 15 годишна израснах в Перник, после години наред работих там. Въпреки че отдавна живея в София и до днес продължавам да съм свързана с Перник.
Срещите с художници от пернишката група дадоха подтик на опитите ми в рисуването. Разговорите с тях, техните критични съвети, както и тяхното одобрение ми дадоха стимул да продължа започнатото.
Cамостоятелни изложби:
2022 година
„Предчувствие за нещо“, галерия „Кракра“, Перник, 7ми до 30ти април
„Абстрактна пролет“, ГХГ Благоевград, 15ти до 30ти април
2020 година
галерия „Адора“ София
галерия „Артсалон“ Перник
2019 година
„Импресии“, галерия „Артсалон“ Перник, 12ти септември до 4ти октомври
2018 година
галерия „Артсалон“ Перник
2016 година
„Енергийни заряди“, галерия „Артсалон“ Перник
Участие в общи изложби:
2016 – 2021 Перник и София
2017 – 2020 зонална изложба „Струма“ Благоевград, Кюстендил, Перник
2021 – национална изложба за изобразително изкуство Сливен